Искам да летя тъй, както облак,
но да не нося дъжд, а смях.
Искам да съм прошка и целувка,
измиваща вина и грях.

Искам да съм като вятър дива,
без да бутам керемиди,
като художник импресионист
да размия злите гниди.

Искам да съм буен ручей леден,
да разбия самотата
и отново като нежна пролет
да събудя пак цветята.

Искам да съм крехка младост тънка,
да се нося из ефира
и душата ми да бъде звънка
дори телцето да замира.